Бай Муцан

Така наречената балканска идилия започва с една женичка, на която й се казва да оправя леглото – най-вероятно след доказването на мъжествеността на лирическия герой, което е предпоставка за това тя да свежда срамежливо очи.

Мъжът явно е свикнал да мисли, че това е напълно достатъчно и се пита, къде се изпарила като мъгла романтиката и неговата млада и срамежлива женичка. А алкохолните изпарения, които се носят от него са явно нещо в реда на нещата.

Той не е описан с някакъв лично негов си характер, а е обикновеният образ на пияницата с вечните си проблеми. Той е вечно вкиснатия на алкохол кретен, който освен това и е озверен – т.е. за нищо не го бива, но освен това е скандалджия, побойник и глупак.

Мъж, който поне в началото е опитвал да скрие порока си с цел обзавеждане с на така нареченото семейство. Или разбирайки по пиянски - жена, която да се грижи за дома докато той е изконсумирал само един малък литър.

Със своето спиртосано съзнание Той очаква жената едва ли да се зарадва виждайки го да се прибира мъртво пиян.

Тя води ужасен живот с нещото с което е имала неблагоразумието да свърже живота си.Вече не й и е останало нищо друго освен да крещи по него. Макар, че това е напълно безсмислено, защото Той ще продължава с безкрайните запои.

Разбира се има и мигове на покой, тъй като Той не може да пие без да спира. Но смисленото съвместно съществуване на двамата не трае дълго, а само до следващото напиване. Това ще продължи до безкрайност, тъй като единият е свършен като човек, а другият е примирен човек.

Това е една прекалено често срещана битова картинка. И прекалено балканска.

Изобщо не мога да си представя подобно вдъхновяващо произведение на език, който не се говори на нашия прекрасен полуостров. Може ли такова чудо да звънне на примерно френски език. Изобщо не мога да си представя Жорж да се прибира при милата си Жули наквасен и вмирисан на бъчва. Но е много по-лесно - Жорж и Жули да пият вино на вечеря, осъзнавайки, че им е добре заедно.

Сравнението може да банално или дори погрешно, но всичко опира до културата, а тя опира до възпитанието. Колко са тези, които са обяснили на децата, че прекаляването с алкохола е за пропаднали хора. Е може би има и такива, но те ще са много по-малко от тези, на които им е останало достатъчно време за създаване на правилно отношение към жените.

Но и как биха могли – все пак ролята на примера…