Бай Муцан

Бай Муцан е феноменален певец от средата на 80-те години на миналия век, когото с пълно право мога да нарека един от основоположниците на така популярния в наши дни поп фолк. Основните мотиви, преобладаващи в творчеството му, са материализирането на индивида, мотивът за свободата, за любовта и жената, за съня и пробуждането, за бягството от реалността.

Няма как да не ви направи впечатление още на първо слушане, че сте се натъкнали на един невероятен майстор на текста. Всяка дума е на точното си място, нещата са наречени с истинските им имена, вместо глупавите двусмислици, познати ни от по-съвременното творчество на попфолк фуриите (”дръжката”, “дупката”, свирката” и т.н.).

Авторът добре познава богатството на българския език и умело си служи с думите. Обръщенията към любимата градират в зависимост от настроението му. Колкото повече търпението на лирическия герой се изчерпва, толкова обръщенията към любимата добиват по-твърдо и решително звучене. Съвсем естествено той започва с "Отвори вратата, отвори вратата, мила, че съм болен аз по теб", минава през "Отвори вратата, кучко, че съм адски изморен", та се стига до емоционалното, заредено с отрицателен заряд "Отвори вратата, чумо...".

Интересен и многолик е образът на жената в творчеството на Бай Муцан. Той варира от едната крайност до другата. Жената е нежна и малко срамежлива, „изпадаща в аплодисменти”, а в следващия момент вече добива смелост и отказва да му отвори вратата, да оправи леглото и дори събира кураж да изрече: „Върви се гръмни”. Тук вече ставаме свидетели на нарастващата роля и значимост на жената, отърсила се от предразсъдъците и общоприетите норми за поведение в социалистическото общество, когато нейната основна роля бе да бъде изцяло подчинена на мъжа. Съвсем логично е объркването на лирическия герой, който досега „в брачното легло с нея е нямал никакъв проблем”. Ставаме свидетели на първото пробуждане на героя и осъзнаването на новата реалност. Новата роля, която му е отредена – на отхвърления любовник, не му допада особено, но въпреки това той е склонен на компромис: „Ще спя навън, за да се знае кой е победен”.

Жената малко по малко започва да осъзнава своята значимост, придобива все по-голямо самочувствие и вместо да бърка манджи вкъщи, гордо „разхожда пекЕнеза в мерцедес кола”, докато мъжът й ходи по пазарите с раздрънкана „жигула” да припечели някой лев, та да има за едно „мъничко кило”.

Чрез вариативния образ на жената в творчеството на Бай Муцан, лирическият герой изстрадва краха на поредната си илюзия – невярната съпруга. Тръгнал нашият герой на гурбет, парици да изкара за трите си невръстни дечица, връща се и изненада! – дечицата са вече четири. Жената с ролки на главата, с мръсен и покъсан пеньоар, вече е градска кокона, изкусна майсторка на „любовната пирамида”. Мотивът за пробуждането е материализиран чрез откровението на героя „бяхме млади и се обичахме конкретно и самонадеяно” и желанието за бягство от действителността съвсем логично намират отзвук във философското му умозаключение: „Остани сама, щом си без душа”.

Талантливи, прочувствени и завладяващи, творбите на Бай Муцан са достойни да заемат видно място в пантеона на българската постсоц любовна лирика! Те „ще продължават да продължават” своя живот в нежната душа на Несретника, който след дългия тежък ден ще е „сравнително употребил един малък литър”.