Бай Муцан

Тук ви представяме един оригинален тийнейджърски поглед върху песента на Бай Муцан:

08:30 часа, четвъртък сутрин... уинампът е зареден и звучи първата от списъка с песните на Бай Муцан.

Колко подходящо, нали, мисля, че е като студен душ за ушите ми, в които до преди малко в съня ми звучеше Бари Уайт... Е, спрях да си тананикам вече, на нова вълна съм.

Още с първото изречение

Ясно е бе, брата, бяхме млади и се обичахме конкретно и самонадеяно

може да ни стане ясно, че няма да разглеждаме нещо нетипично и високо интелектуално в творчеството на Бай Муцан, но пък ще се пренесем в онова време, което всъщност е аналогично на нашето ежедневие.

Изслушвайки песента, може да ни стане ясно, че авторът пее за увлечението си по една жена, или поне на мен така ми прозвуча. На пръв поглед темата изглежда доста комерсиална, но все така неизтъркана от устата на певците.

Интересно впечатление обаче прави начинът, по който Бай Муцан пресъздава нещата пред обикновения слушател. В песента няма да успеете да откриете дълбоки мисли, а по-скоро един моментен изблик на чувства, изпян докато Бай Муцан е пийвал и тъгувал. Както и по принцип се случва в живота, така и в тази песен можем да видим как мъжът се прави на големия сваляч с уменията да завърти ума на някоя жена (в случая става ясно, че е неговата собствена съпруга), но не успява и най-накрая в опита си да се измъкне от срама, че той „големият мъж” е отхвърлен, започва да обижда.

Това не се е променило и до днес, нали... я само помислете колко често се среща в ежедневието да попаднете на мъж, който в изблик на гняв от това, че е отхвърлен, обижда жената, която всъщност казва, че харесва. Мъжкото достойнство вече сякаш е стъпкано и големия мъжага остава някъде назад в класацията, е, колко по-разумно нещо може да съществува, освен да се засипе с обиди жената срещу него.

Бай Муцан може да се използва и за една представителна извадка на българското общество. Въпреки че творчеството му е от 90-те години, актуалността на песните му не се е променила, щом все още има хора, които да се напиват докато ги слушат.

Авторът на песента е представителен образ на средностатистическия, смазан от ежедневието си човек, който вече крайно и безвъзвратно е загубил романтиката и идейността в своето съзнание, който скоро вероятно дори не се е сещал, че подарявайки цвете, ще успее да привлече по-голямо внимание, отколкото обиждайки човека до себе си. Но дори и това вече не ми прави впечатление...

Не знам еманципацията ли направи това с мен или може би феминистичното ми мислене отхвърля по навик подобни мъже, но Бай Муцан е образ, който не знам изобщо дали би успял да ми попадне в полезрението. Нещо много ми лъха на селяния, за съжаление това не е частен случай, това просто е начинът, по който живеем с хората около нас. „Оправи леглото” - това се повтаря няколко пъти в песента... забелязва се начинът, по който мъжът иска да третира жена си и още нещо:

Остани сама, щом си без душа

тук сякаш се мъчи да я пипне по някое слабо място, по-скоро ми се струва неуспешно, предвид силната психика на българската жена придобита по пътя за равенство.

Творчеството на Бай Муцан не е необикновено, необикновенно е това, че той все пак е успял да привлече слушатели, пеейки нещо всеизвестно по вероятно един по-различен, даже арогантен начин, изразявайки мислите си и отпускайки емоциите си.

klonka, 19-г.