Бай Муцан

Поезията на бачкатора от късния соц. Някои размисли върху част от творчеството на Бай Муцан - Несретника. (През линковете по-долу ще стигнете до една гениална, но позабравена музика. За да чуете песента, първо я изтеглете на своя компютър.)

Единствената следа, която може да се намери по форумите в интернет за Бай Муцан, е мнението на дама, която твърди, че през 2006 г този култов бард е бил засечен да пее в ловешки ресторант. Тази липса на информация за музиканта подхранва още повече мистерията за неговия живот и творчество. Известно е, че през средата на 80-те Бай Муцан хвърля ръкавица на Хисарския поп и двамата започват да „делят мегдан” в сферата на „песните за маса”.

Точно тези музиканти са прародители на чалгата или на т.нар. градски фолк. Само че при Бай Муцан текстовете на песните са „пипнати” до съвършенство. Те стават олицетворение на поезията на обикновения човек, работника, бачкатора от късния соц. Тогава алкохолът бе единствена утеха след разочарованието от „продънените лозунги”, от почти спартанския социалистически бит и от липсата на всякаква перспектива, че нещата ще се подобрят – както в обществен, така и в личен план.

Точно за живота на масовия бачкатор пее Бай Муцан – за същия този черноработник, който след изнурителен труд е „сравнително употребил при г-н Иван Божков един малък литър”, изпил е „мъничко кило”, след което се прибира при своята позавехнала жена, облечена в пеньоар и с метални ролки на главата. Затова и всяка „вечер кръчмата го вика, за да пие бира със мастика”.

Поетическата образност при Бай Муцан е свързана с предметния, с реалния свят на човека от края на 80-те. В песните му лирическият герой често гледа на живота си като на „изпита чаша”, след която „всичко вече е finito”.

В интимната сфера Бай Муцан навлиза открито и с истински соцреализъм, като пее: „три дечица ти оставих, а четири заварих”. Тук лирическият герой се връща от гурбет и заварва жена си да прави „любовна пирамида” с друг. Метафората в този стих се извисява и се рее волно като всяка мелодия от песните на Муцан.

В друго негово парче драматургията в повествованието е по-мащабна и действието се развива динамично:

„Оправи леглото,/3
че съм болен аз по теб.
Сън ли е било – със мечти и блян
бил съм прикован
В брачното легло
с теб съм нямал никакъв проблем”.

Нещата обаче драматично се променят с годините – разкрива Бай Муцан и пее в следващия куплет: "Отвори вратата, отвори вратата, кучко, че съм адски изморен" и накрая кулминационното: "Отвори вратата, отвори вратата, чумо...", след което заключава "Ще спя навън, за да се знае кой е победен". Нима не се развиваха така отношенията между съпрузите в 80 процента от социалистическите семейства?

Бай Муцан можеше да прави социологически обобщения, без да е завършил социология. Той винаги е бил Муцан - Несретника, който възпява страданията от, на, за и в любовта. В „Отвори очи, несретнико” музикантът признава сякаш за себе си:

„Цял живот не се наскита,
от какво ли не опита,
чашата ти е разбита”.

Този бард може да бъде по дебеляновски нежен, когато пее за сърдечните пориви в дълбоко интимното пространство. С дълбокомъдрено прозрение той стига до следното обобщение:

"Сърцето ми не е камина,
за да запалиш огън,
на който да се сгрееш ...
Сърцето ми е като храм.
Ще влезеш,
за да останеш там ... "

Толкова нежен си остава Бай Муцан - Несретника. И дано пее някъде в някаква кръчма, защото феновете му от 80-те насам не са никак малко. Апропо: „Ще продължавам да продължавам” е афористична фраза, взета от неговите песни.