Бай Муцан

Така наречената балканска идилия започва с една женичка, на която й се казва да оправя леглото – най-вероятно след доказването на мъжествеността на лирическия герой, което е предпоставка за това тя да свежда срамежливо очи.

Мъжът явно е свикнал да мисли, че това е напълно достатъчно и се пита, къде се изпарила като мъгла романтиката и неговата млада и срамежлива женичка. А алкохолните изпарения, които се носят от него са явно нещо в реда на нещата.

Той не е описан с някакъв лично негов си характер, а е обикновеният образ на пияницата с вечните си проблеми. Той е вечно вкиснатия на алкохол кретен, който освен това и е озверен – т.е. за нищо не го бива, но освен това е скандалджия, побойник и глупак.

Мъж, който поне в началото е опитвал да скрие порока си с цел обзавеждане с на така нареченото семейство. Или разбирайки по пиянски - жена, която да се грижи за дома докато той е изконсумирал само един малък литър.

Със своето спиртосано съзнание Той очаква жената едва ли да се зарадва виждайки го да се прибира мъртво пиян.

Тя води ужасен живот с нещото с което е имала неблагоразумието да свърже живота си.Вече не й и е останало нищо друго освен да крещи по него. Макар, че това е напълно безсмислено, защото Той ще продължава с безкрайните запои.

Разбира се има и мигове на покой, тъй като Той не може да пие без да спира. Но смисленото съвместно съществуване на двамата не трае дълго, а само до следващото напиване. Това ще продължи до безкрайност, тъй като единият е свършен като човек, а другият е примирен човек.

Това е една прекалено често срещана битова картинка. И прекалено балканска.

Изобщо не мога да си представя подобно вдъхновяващо произведение на език, който не се говори на нашия прекрасен полуостров. Може ли такова чудо да звънне на примерно френски език. Изобщо не мога да си представя Жорж да се прибира при милата си Жули наквасен и вмирисан на бъчва. Но е много по-лесно - Жорж и Жули да пият вино на вечеря, осъзнавайки, че им е добре заедно.

Сравнението може да банално или дори погрешно, но всичко опира до културата, а тя опира до възпитанието. Колко са тези, които са обяснили на децата, че прекаляването с алкохола е за пропаднали хора. Е може би има и такива, но те ще са много по-малко от тези, на които им е останало достатъчно време за създаване на правилно отношение към жените.

Но и как биха могли – все пак ролята на примера…

Безспорно най-големият хит от песните на бай Муцан, които имаме възможност да чуем, е парчето "Оправи леглото", популярно и като "Отвори вратата, чумо". Във въпросното произведение е застъпена една много сериозна тема, а именно тази за отношението на българския мъж към своята жена "преди и след" употребата на алкохол.

Песента започва по абсолютно банален начин, който представя на слушателя приказната хармония в едно съвсем обикновено семейство:

"Ясно е бе, брата, бяхме млади и се обичахме конкретно и самонадеяно,
а аз изпадах в аплодисменти, когато тя срамежливо свеждаше очи
след като и кажех - оправи леглото"

Тази идилична семейна хармония напълно ни е показана и в следващите думи:

"Сън ли е било? С мечти и блян бил съм прикован!
В брачното легло с теб съм нямал никакъв проблем."

Дотук нищо не предвещава какво всъщност ще последва и какви чудовищни измерения ще придобие пълната деградация на тази щастлива двойка влюбени. Интересното е, че дотук песента напълно прилича на днешните банални фолк парчета, в които постоянно се пее за истинската любов. Дали обаче и "Оправи леглото" на бай Муцан е такава песен?

Бай Муцан е една емблематична фигура на българския преход! Един от певците, чиято музика наистина извира от сърцето и душата.

Едно от най-силните му произведения, което винаги ме кара да настръхвам, е песента му "Остави ме". Една песен, която разисква вечната тема за несподелената любов...

Несподелената любов, за която всеки е плакал и страдал... Въпросната песен е включена в албума на музикалния идол "Несретник", издаден в далечната 1995г. от плевенската музикална компания "Меджик мюзик".

"Трябва ли сърцето ми за тебе все да плаче?
Трябва ли душата ми по тебе все да страда?
Няма ли да видиш, че си земна като мене?"

Още с първите си думи в парчето Бай Муцан изрича изконните въпроси, които всеки един мъж е задавал през живота си поне веднъж на любимата жена, която така и не е поискала да отвърне на чувствата му. При споделената любов е необходимо разбирателство между партньорите, както и искреност в чувствата... Понякога, но не винаги, този преход трае години и за да бъде човек винаги готов да посрещне тази любов, той трябва не само да я търси, но и да има търпение... Типичният български мъж обаче никога не се е славел с търпението си към жените. С припевът на култовото парче, Бай Муцан иска да каже точно това:

"Остави ме да ти кажа колко те обичам,
и да плача и да страдам нищо не отричам"

Независимо от болката и страданието, което лирическият герой изпитва, на него вече не му пука за нищо. Единственото, което иска е да изкрещи на любимата си, че я обича безкрайно много. И това, че сълзите му не спират да текат, изобщо не го притеснява, защото той следва само и единствено сърцето си.

Любовта би трябвало да носи повече радост, отколкото страдание... Тя трябва да побеждава винаги. Самият бай Муцан се опитва да каже в песента на "несподелената си любов", че животът е един и всеки миг на щастие и любов трябва да бъде сграбчен на мига:

"И да имаш, и да нямаш чувства ти към мене,
не забравяй мила моя, вече нямам време."

Да копнееш за някого, а той да не може да ти отвърне със същото, това може би е най-голямото наказание на красивото чувство любов. Начинът, по който легендарният бай Муцан успява да опише това чувство чрез песента си "Остави ме", е просто блестящ. В сравнение с еднообразните текстове на днешните фолк звезди, Бай Муцан успява по изключително "простичък" начин да изрази едно от най-тежките преживявания за един мъж.

Да се върнем на самата песен. След като в първия и втория куплет Бай Муцан не успява да убеди любимата си да отвърне на чувствата му, идва ред на третия куплет, в който дава вид, че вече е преодолял страданието си и философски заключава:

"Много хора страдат от любов несподелена,
но за всеки обич има някъде родена..."

Истината е, че несподелената любов никога не може да бъде забравена или преодоляна. Единственият начин да се победи това състояние е, като просто човек даде воля на чувствата си и не се притеснява да ги сподели... независимо че може да бъде отхвърлен.

Това е идеята, която Бай Муцан внушава на слушателите си... Когато един мъж обича, той никога не трябва да таи това в себе си, страхувайки се, че ще бъде наранен. Давайки гласност на сърцето си, той се освобождава от това, което му тежи.

И както завършва Бай Муцан: "...Но за всеки обич има някъде родена..."
Цялото творчество на легендарният бай Муцан е изпълнено с най-човешките чувства и преживявания. Както свързани с любовта, така и с чисто битовото в ежедневието на средностатистическия българин.

С култовите си песни и безспорния си талант Бай Муцан завинаги остави своята следа в българската музика.

Бай Муцан е феноменален певец от средата на 80-те години на миналия век, когото с пълно право мога да нарека един от основоположниците на така популярния в наши дни поп фолк. Основните мотиви, преобладаващи в творчеството му, са материализирането на индивида, мотивът за свободата, за любовта и жената, за съня и пробуждането, за бягството от реалността.

Няма как да не ви направи впечатление още на първо слушане, че сте се натъкнали на един невероятен майстор на текста. Всяка дума е на точното си място, нещата са наречени с истинските им имена, вместо глупавите двусмислици, познати ни от по-съвременното творчество на попфолк фуриите (”дръжката”, “дупката”, свирката” и т.н.).

Авторът добре познава богатството на българския език и умело си служи с думите. Обръщенията към любимата градират в зависимост от настроението му. Колкото повече търпението на лирическия герой се изчерпва, толкова обръщенията към любимата добиват по-твърдо и решително звучене. Съвсем естествено той започва с "Отвори вратата, отвори вратата, мила, че съм болен аз по теб", минава през "Отвори вратата, кучко, че съм адски изморен", та се стига до емоционалното, заредено с отрицателен заряд "Отвори вратата, чумо...".

Интересен и многолик е образът на жената в творчеството на Бай Муцан. Той варира от едната крайност до другата. Жената е нежна и малко срамежлива, „изпадаща в аплодисменти”, а в следващия момент вече добива смелост и отказва да му отвори вратата, да оправи леглото и дори събира кураж да изрече: „Върви се гръмни”. Тук вече ставаме свидетели на нарастващата роля и значимост на жената, отърсила се от предразсъдъците и общоприетите норми за поведение в социалистическото общество, когато нейната основна роля бе да бъде изцяло подчинена на мъжа. Съвсем логично е объркването на лирическия герой, който досега „в брачното легло с нея е нямал никакъв проблем”. Ставаме свидетели на първото пробуждане на героя и осъзнаването на новата реалност. Новата роля, която му е отредена – на отхвърления любовник, не му допада особено, но въпреки това той е склонен на компромис: „Ще спя навън, за да се знае кой е победен”.

Жената малко по малко започва да осъзнава своята значимост, придобива все по-голямо самочувствие и вместо да бърка манджи вкъщи, гордо „разхожда пекЕнеза в мерцедес кола”, докато мъжът й ходи по пазарите с раздрънкана „жигула” да припечели някой лев, та да има за едно „мъничко кило”.

Чрез вариативния образ на жената в творчеството на Бай Муцан, лирическият герой изстрадва краха на поредната си илюзия – невярната съпруга. Тръгнал нашият герой на гурбет, парици да изкара за трите си невръстни дечица, връща се и изненада! – дечицата са вече четири. Жената с ролки на главата, с мръсен и покъсан пеньоар, вече е градска кокона, изкусна майсторка на „любовната пирамида”. Мотивът за пробуждането е материализиран чрез откровението на героя „бяхме млади и се обичахме конкретно и самонадеяно” и желанието за бягство от действителността съвсем логично намират отзвук във философското му умозаключение: „Остани сама, щом си без душа”.

Талантливи, прочувствени и завладяващи, творбите на Бай Муцан са достойни да заемат видно място в пантеона на българската постсоц любовна лирика! Те „ще продължават да продължават” своя живот в нежната душа на Несретника, който след дългия тежък ден ще е „сравнително употребил един малък литър”.

Тук ви представяме един оригинален тийнейджърски поглед върху песента на Бай Муцан:

08:30 часа, четвъртък сутрин... уинампът е зареден и звучи първата от списъка с песните на Бай Муцан.

Колко подходящо, нали, мисля, че е като студен душ за ушите ми, в които до преди малко в съня ми звучеше Бари Уайт... Е, спрях да си тананикам вече, на нова вълна съм.

Още с първото изречение

Ясно е бе, брата, бяхме млади и се обичахме конкретно и самонадеяно

може да ни стане ясно, че няма да разглеждаме нещо нетипично и високо интелектуално в творчеството на Бай Муцан, но пък ще се пренесем в онова време, което всъщност е аналогично на нашето ежедневие.

Изслушвайки песента, може да ни стане ясно, че авторът пее за увлечението си по една жена, или поне на мен така ми прозвуча. На пръв поглед темата изглежда доста комерсиална, но все така неизтъркана от устата на певците.

Интересно впечатление обаче прави начинът, по който Бай Муцан пресъздава нещата пред обикновения слушател. В песента няма да успеете да откриете дълбоки мисли, а по-скоро един моментен изблик на чувства, изпян докато Бай Муцан е пийвал и тъгувал. Както и по принцип се случва в живота, така и в тази песен можем да видим как мъжът се прави на големия сваляч с уменията да завърти ума на някоя жена (в случая става ясно, че е неговата собствена съпруга), но не успява и най-накрая в опита си да се измъкне от срама, че той „големият мъж” е отхвърлен, започва да обижда.

Това не се е променило и до днес, нали... я само помислете колко често се среща в ежедневието да попаднете на мъж, който в изблик на гняв от това, че е отхвърлен, обижда жената, която всъщност казва, че харесва. Мъжкото достойнство вече сякаш е стъпкано и големия мъжага остава някъде назад в класацията, е, колко по-разумно нещо може да съществува, освен да се засипе с обиди жената срещу него.

Бай Муцан може да се използва и за една представителна извадка на българското общество. Въпреки че творчеството му е от 90-те години, актуалността на песните му не се е променила, щом все още има хора, които да се напиват докато ги слушат.

Авторът на песента е представителен образ на средностатистическия, смазан от ежедневието си човек, който вече крайно и безвъзвратно е загубил романтиката и идейността в своето съзнание, който скоро вероятно дори не се е сещал, че подарявайки цвете, ще успее да привлече по-голямо внимание, отколкото обиждайки човека до себе си. Но дори и това вече не ми прави впечатление...

Не знам еманципацията ли направи това с мен или може би феминистичното ми мислене отхвърля по навик подобни мъже, но Бай Муцан е образ, който не знам изобщо дали би успял да ми попадне в полезрението. Нещо много ми лъха на селяния, за съжаление това не е частен случай, това просто е начинът, по който живеем с хората около нас. „Оправи леглото” - това се повтаря няколко пъти в песента... забелязва се начинът, по който мъжът иска да третира жена си и още нещо:

Остани сама, щом си без душа

тук сякаш се мъчи да я пипне по някое слабо място, по-скоро ми се струва неуспешно, предвид силната психика на българската жена придобита по пътя за равенство.

Творчеството на Бай Муцан не е необикновено, необикновенно е това, че той все пак е успял да привлече слушатели, пеейки нещо всеизвестно по вероятно един по-различен, даже арогантен начин, изразявайки мислите си и отпускайки емоциите си.

klonka, 19-г.

Поезията на бачкатора от късния соц. Някои размисли върху част от творчеството на Бай Муцан - Несретника. (През линковете по-долу ще стигнете до една гениална, но позабравена музика. За да чуете песента, първо я изтеглете на своя компютър.)

Единствената следа, която може да се намери по форумите в интернет за Бай Муцан, е мнението на дама, която твърди, че през 2006 г този култов бард е бил засечен да пее в ловешки ресторант. Тази липса на информация за музиканта подхранва още повече мистерията за неговия живот и творчество. Известно е, че през средата на 80-те Бай Муцан хвърля ръкавица на Хисарския поп и двамата започват да „делят мегдан” в сферата на „песните за маса”.

Точно тези музиканти са прародители на чалгата или на т.нар. градски фолк. Само че при Бай Муцан текстовете на песните са „пипнати” до съвършенство. Те стават олицетворение на поезията на обикновения човек, работника, бачкатора от късния соц. Тогава алкохолът бе единствена утеха след разочарованието от „продънените лозунги”, от почти спартанския социалистически бит и от липсата на всякаква перспектива, че нещата ще се подобрят – както в обществен, така и в личен план.

Точно за живота на масовия бачкатор пее Бай Муцан – за същия този черноработник, който след изнурителен труд е „сравнително употребил при г-н Иван Божков един малък литър”, изпил е „мъничко кило”, след което се прибира при своята позавехнала жена, облечена в пеньоар и с метални ролки на главата. Затова и всяка „вечер кръчмата го вика, за да пие бира със мастика”.

Поетическата образност при Бай Муцан е свързана с предметния, с реалния свят на човека от края на 80-те. В песните му лирическият герой често гледа на живота си като на „изпита чаша”, след която „всичко вече е finito”.

В интимната сфера Бай Муцан навлиза открито и с истински соцреализъм, като пее: „три дечица ти оставих, а четири заварих”. Тук лирическият герой се връща от гурбет и заварва жена си да прави „любовна пирамида” с друг. Метафората в този стих се извисява и се рее волно като всяка мелодия от песните на Муцан.

В друго негово парче драматургията в повествованието е по-мащабна и действието се развива динамично:

„Оправи леглото,/3
че съм болен аз по теб.
Сън ли е било – със мечти и блян
бил съм прикован
В брачното легло
с теб съм нямал никакъв проблем”.

Нещата обаче драматично се променят с годините – разкрива Бай Муцан и пее в следващия куплет: "Отвори вратата, отвори вратата, кучко, че съм адски изморен" и накрая кулминационното: "Отвори вратата, отвори вратата, чумо...", след което заключава "Ще спя навън, за да се знае кой е победен". Нима не се развиваха така отношенията между съпрузите в 80 процента от социалистическите семейства?

Бай Муцан можеше да прави социологически обобщения, без да е завършил социология. Той винаги е бил Муцан - Несретника, който възпява страданията от, на, за и в любовта. В „Отвори очи, несретнико” музикантът признава сякаш за себе си:

„Цял живот не се наскита,
от какво ли не опита,
чашата ти е разбита”.

Този бард може да бъде по дебеляновски нежен, когато пее за сърдечните пориви в дълбоко интимното пространство. С дълбокомъдрено прозрение той стига до следното обобщение:

"Сърцето ми не е камина,
за да запалиш огън,
на който да се сгрееш ...
Сърцето ми е като храм.
Ще влезеш,
за да останеш там ... "

Толкова нежен си остава Бай Муцан - Несретника. И дано пее някъде в някаква кръчма, защото феновете му от 80-те насам не са никак малко. Апропо: „Ще продължавам да продължавам” е афористична фраза, взета от неговите песни.